Взаимно съгласие за наем: заедно да сложите край на наемния договор
**Взаимното съгласие** е начин, по който както **наемателят**, така и **наемодателят** могат да прекратят **наемния договор** без да има формално обявяване на отказ. Вместо да чакат срока за отказ, и двете страни могат да се съгласят за незабавно прекратяване на наема. Това може да бъде удобно, ако например наемателят е намерил ново жилище или наемодателят иска да използва имота сам. В тази статия обясняваме как работи взаимното съгласие, каква е правната му основа и кои стъпки трябва да следвате.
Какво е взаимно съгласие?
При **взаимно съгласие** наемателят и наемодателят сключват **споразумение** за прекратяване на наемния договор без да е необходимо формално обявяване на отказ. Това означава, че и двете страни са съгласни, че договорът не трябва да продължава. Това е **доброволно споразумение** и не е нужна причина за прекратяването на наема, както е при обявяването на отказ (например поради форсмажор или вина на една от страните).
Взаимното съгласие **не е законово задължително** за нито една от страните. Това е **информативно споразумение**, което може да бъде документирано както устно, така и писмено. Въпреки това, за правна сигурност винаги е препоръчително споразумението да бъде **писмено** документирано.
Правна основа на взаимното съгласие
Възможността за прекратяване на наемния договор чрез **взаимно съгласие** не е изрично уредена в **Закона за наема на жилища (Whw)** или **Гражданския кодекс**. Това е **юридически принцип**, който произтича от **договорната свобода** (член 6:227 и 6:228 от Гражданския кодекс). Това означава, че страните в принцип са свободни да сключват споразумения, които не противоречат на закона.
Все пак споразумението **не трябва да противоречи на други законови разпоредби**, като:
- **Правилата за отказ** от Whw (например минималният срок за отказ от 1 месец при договор за наем на жилище).
- **Защитата на наемателя** срещу произволно прекратяване (член 7:270 и следващите от Whw).
- **Изискванията за валиден отказ**, като предоставянето на **писмен отказ** (член 7:273 от Whw).
Ако споразумението е доброволно, но например наемателят е в **период на защита** (първите 5 години при договор за наем на жилище), наемодателят не може едностранно да прекрати наема. И в този случай взаимното съгласие може да предложи решение, стига и двете страни да са съгласни.
Практични примери за взаимно съгласие
Взаимното съгласие може да играе роля в различни ситуации. Ето няколко примера:
| Ситуация | Наемател | Наемодател | Решение чрез взаимно съгласие |
|---|---|---|---|
| Наемателят намира ново жилище | Не иска да чака срока за отказ | Не вижда възражение срещу бързо прекратяване | Страните сключват споразумение за незабавно прекратяване без срок за отказ |
| Наемодателят иска да използва имота сам | Съгласява се с бързо прекратяване | Не иска да предоставя формален отказ | Страните се съгласяват, че наемът приключва незабавно |
| Наемателят и наемодателят искат да избегнат конфликт | Смята срока на наема за твърде дълъг | Не вижда полза в дългосрочен наемен договор | Съгласяват се да прекратят наема според споразумението |
Права и задължения при взаимно съгласие
При взаимно съгласие важат следните **права и задължения** както за наемателя, така и за наемодателя:
Права на наемателя
- Не е нужно да чака срока за отказ: Наемателят не трябва да чака законовия срок за отказ (например 1 месец), ако и двете страни са съгласни.
- Не е нужна причина: При взаимно съгласие не е необходимо обоснуване, за разлика от формалния отказ.
- Писмена потвърждение: Наемателят може да бъде уверен в **ясно споразумение** за прекратяването, което осигурява правна сигурност.
Задължения на наемателя
- С